Навлизането на България в легалния хазарт започва през 1997 г. със създаването на държавна лотария. Както и в други източноевропейски страни, хазартът е бил незаконен по време на съветската власт. Следователно, освен държавната лотария, хазартът е забранен в България до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Впоследствие то е легализирано през 1993 г., проправяйки пътя за първото физическо казино в страната. Пет години по-късно правителството въведе мерки за регулиране на всички форми на хазарт.
През 1998 г. за първи път е създаден цялостен закон за хазарта, който създава официална правна рамка за различни хазартни дейности, включително спортни залагания, казино игри и лотарии. Няколко години по-късно регулацията беше разширена, за да обхване слотовете и дейностите под чадъра на електронните машини за игри (EGM), признавайки нарастващата популярност на тази форма на забавление в цялата страна.
Походът към легализация набра скорост през 2008 г., когато беше създадена Държавната комисия по хазарта (SCG). SCG беше натоварена със задачата да наблюдава всички хазартни дейности в страната, да гарантира съответствието и да издава лицензи за защита на играчите. Тази отговорност вече е прехвърлена на Националната агенция за приходите (НАП).
Големи изменения в закона за хазарта от 1998 г. настъпиха със създаването на Закона за хазарта (GA) от 2012 г. в отговор на нарастващото търсене на онлайн хазарт. Измененията въведоха разпоредба за лицензи за хазартни игри и определиха рамка за контрол на онлайн платформите. Подробни разпоредби, регулиращи iGaming, обхващащи проверките за съответствие и техническите стандарти, влизат в сила през следващата година.
С ясна легална политика за легален хазарт онлайн и офлайн през 2020 г. регулацията беше прехвърлена от ДКГ към НАП с цел засилване на регулаторния контрол. Първоначалният им фокус беше да регулират незаконната хазартна дейност. Това доведе до създаването на Звеното за борба с изпирането на пари (AML) през 2023 г., което въведе изисквания за проверка на клиентите и оценки на финансовия риск.
Правната среда за хазарта в България през 2024 г.
Всички форми на хазарт са законни в България, включително онлайн kazino online bg, спортни залагания, покер и бинго. Лотариите също са законни, въпреки че поради изменения в Закона за хазарта през 2021 г., онлайн лотариите, с изключение на томболи, бинго, кено и техните вариации, са под юрисдикцията на правителството и могат да се издават само от държавата.
Правната рамка и регулациите за хазарта също са значително по-стабилни, отколкото в други европейски страни. Освен това България предлага една от най-достъпните и неограничени лицензионни политики в Европейския съюз, третирайки ЕС, ЕАА и българските частни хазартни оператори наравно с българските колеги.
Днес регулаторната рамка е в съответствие с международните стандарти и технологичния напредък. NRA наблюдава щателна политика за лицензиране, която насърчава почтеността и отговорния хазарт за защита на интересите на потребителите.
Разпоредби и съответствие за операторите на онлайн игри
Онлайн хазартът в България е регламентиран от българския Закон за хазарта (ЗЗ) от 2012 г., който оттогава претърпя ревизии, за да допълни законодателството в областта на онлайн хазарта. Регулаторната рамка е силно развита и добре структурирана, контролирана от НАП, за да гарантира, че всички iGaming оператори отговарят на високи стандарти за справедливост, почтеност и социална отговорност.
Ето преглед на основните разпоредби и изисквания за съответствие, на които частните оператори трябва да отговарят, за да предоставят онлайн хазартни услуги в България:
Операторите трябва да получат специален лиценз от НАП, за да предлагат продукти и услуги за онлайн хазарт в България. Това изисква подробен процес на кандидатстване, за да се демонстрира финансова стабилност, технически възможности и липса на престъпни връзки или присъди. Операторите трябва също така да предприемат строга проверка на софтуера за хазарт, за да отговарят на строгите стандарти за честна игра.
В допълнение към стандартната лицензионна такса, лицензополучателите трябва да платят и данък върху хазарта, равен на 20% разлика между направените залози и изплатените печалби. Финансовите задължения са строги и не подлежат на договаряне.
Рекламата и маркетингът на хазартни услуги са строго регулирани в България. Рекламата не трябва да е насочена към непълнолетни лица или да твърди, че може да реши лични проблеми. Освен това маркетинговите материали трябва да съдържат послание, подчертаващо рисковете от пристрастяване към хазарта.
Освен това България е готова напълно да забрани повечето форми на реклама на хазарт по телевизията, радиото, печатните медии и уебсайтовете, след като българските депутати единодушно гласуваха в подкрепа на забраната. Очаква се законопроектът да влезе в сила веднага щом бъде подписан от президента на страната.
Онлайн операторите трябва проактивно да интегрират инструменти за защита на играчите, включително, но не само, инструменти за самоизключване, лимити за залагания и съобщения и известия за рискове от хазарт. Освен това трябва да има системи за проверка на възрастта, за да се гарантира, че всички играчи са над 18 години.
Операторите на онлайн хазарт трябва също така да спазват националното законодателство, особено що се отнася до регулирането на рекламата, защитата на потребителите и данните, както и политиките за борба с изпирането на пари, наред с други.
Няма закони, които да забраняват на българските играчи да играят в международни офшорни сайтове, но доставчиците на интернет услуги ще блокират нелицензирани iGaming оператори.
